Запознанства – това е социална дейност, която съществува от времето, когато за първи път е било необходимо да намерите човек, с когото да ловувате и да се събирате.

За различните хора запознанствата означават различни неща. Обаче това, което се повтаря в историята е поредицата от стъпки, които се предприемат, за да се намери партньор.

Така е и днес – от примитивните ритуали за ухажване до мултимилиардната индустрия.

1. Запознанства: Как са били организирани  в миналото ?

1.1 В зората на запознанствата

Първата известна система за запознанства е създадена през XVII век от група сватовници, наречени Korndattanner. Тогава френското правителство въвежда официална система от куртизанки. Целта е била да се осигури на аристокрацията избор на подходящи партньори.

Приблизително по същото време във Великобритания уговорените бракове стават все по-популярни. Това довежда до появата на брачни брокери. Те  били посредници между семействата, опитващи се да уредят брака на децата си.

През 1489 година между Англия и Испания е договорен официалния годеж на двегодишния принц Артър Тюдор и Катрин от Арагон, която тогава е на три години. По това време браковете представляват стратегически транзакции между семейства, а не просто запознанства. Идеята, че би трябвало да изпитваш любов към човека, с когото ще сключиш брак, е била странна и неразбираема.

1.2 Важността на чувствата

През 1761 година Jean-Jacques Rousseau в новелата си Julie  , в духа на романтичния натурализъм (Romantic Naturalism), прокарва идеята, че отношенията в една двойка трябва да са основани на чувствата, които съществуват между хората.

През 1855 година в италианската новела The Viceroys на Federico De Roberto е продължена идеята, че връзките би трябвало да се основават на физическо и емоционално привличане. Така една връзка има перспектива да е дългосрочна.

През 1892 година, в Англия, в най-успешната комична пиеса на годината Charley’s Aunt се третира идеята, че за да разберат какво наистина изпитват към другия човек, по време на среща мъжът и жената трябва да са сами, а не с придружител (както е било обичайно по това време).

1.3 В колониална Америка и след това

В колониална Америка бракът не е бил свързан с романтиката. А по-скоро с това мъжете да намерят жени, които могат да раждат деца, за да споделят голямото натоварване, което е поднасял животът. Акцентирало се е не върху романтиката, а върху това, с което жената може да допринесе в брака.

През 1998 година в Лос Анджелис стартира Speed Dating, а романтичната комедия You’ve got mail е първият филм на база online dating. През 2009 година в отчет на Европейския съюз е публикувано, че 50% от сключилите брак двойки в държавите членки на Европейския съюз се развеждат след 15 години. Това повдига въпроса доколко дълготрайни са взаимоотношенията, базирани на взаимно привличане.

2. Каква е историята на обявите за запознанства?

2.1 Началото

Публикуването на обяви в местните вестници за търсене на партньори е било популярно. В тях се е предлагала информация за личните качества на човека и за типа партньор, който се търси.

Смята се, че най-ранните брачни обяви във вестници са били публикувани във вестник в Обединеното кралство. Това е практикувано  предимно от заможни мъже, за да търсят подходящи бъдещи съпруги.

През 1695 година е публикувана една от първите обяви във вестник, в която 30 годишен мъж  „с добро материално състояние“ обявява, че си търси „добра млада дама, която има състояние £3,000 или горе-долу толкова“.

2.2 Жените и обявите

През 1727 година англичанката Хелън Морисън става първата жена, която публикува обява в колонката „Самотни сърца“ на Manchester Weekly Journal. В тази обява тя твърди, че „търси добър човек, с когото да прекара живота си“. Кметът се разпорежда тази жена да прекара 4 седмици в лудница.

През 1800 година аристократите също започват да публикуват обяви, чрез които търсят жени за романтични взаимоотношения. Например през 1841 година, в Journal of Munich, 70 годишен мъж обявява, че си търси жена „между 16 и 20 години, със здрави зъби и малки крака“ .

В средата на 19-ти век обявите с цел намиране на съпруг или съпруга са били считани за сигурен „неуспех“ и за белег на ексцентризъм. Въпреки това обаче хората продължили да публикуват  такива обяви.

2.3 На Запад

В средата на 19-ти век недостигът на жени в бързо разрастващия се Запад принуждава мъжете да пускат обяви като тази, публикувана във вестник в Арканзас:

„Всяко момиче, което има легло, рокля от калико, кафеварка и тиган, знае как да изрязва панталони и да прави ловни ризи, знае как да се грижи за деца, може да ползва услугите ми, докато смъртта ни раздели.“

2.4 През 20-ти век

В началото на 20-ти век се повишава популярността на обявите за търсене на партньор/партньорка, особено в западните щати на Америка.

През 60-те години на 20-ти век обявите стават част от процъфтяващата контракултура на младите.

След Първата световна война в Англия обявите се следят внимателно от полицията, тъй като чрез тях се осъществявали много измами.

3. Как се осъществяват запознанства през 20-ти век и след това?

3.1 Без надзор

В началото на 20-ти век двойките започват да излизат навън заедно, без надзор.

Какво се има предвид под „без надзор“? Преди това жените се срещали с мъже само в присъствието на родителите си. Основната цел на тези срещи е била да се подбере най-подходящ съпруг за съответната жена. При този подбор се обръщало голямо внимание на финансовия и социалния статус на мъжете.

3.2. Преди 50-те години 20-ти век

Всичко това се променя в началото на 20-ти век. Запазва се обаче едно нещо – мъжете и жените са се срещали с цел евентуална женитба.

През първото десетилетие на 20-ти век младите мъже, които са били заинтересовани от някоя млада жена, обикновено са посещавали дома, в който тя живеела. Ако са били поканени за следващо посещение, тогава са имали възможност да заявят претенциите си към младата жена. Това обикновено се случвало по време на часовете, определени от нейните родители.

През 20-те години на 20-ти век обаче двойките започват да излизат на срещи навън. Считало се, че е задължение на мъжа да плати за срещата. Появява се и концепцията за влюбването, която преди това не е била жизненоважна за брака. Ако изобщо се е случвало влюбване, това е било след женитбата.

Постепенно влюбването и все по-засилващото се желание за романтика и любов изместват фокуса върху социалния и финансовия статус на мъжа. Двойките започват да считат романтичната любов за предпоставка за брак. Все повече внимание започва да се обръща на общуването между мъжа и жената. Освен това на взаимното уважение и на романтиката се считали за съставни елементи на успешния брак.

3.3 След 50-те години 20-ти век

През 50-те години на 20-ти век в университетските комплекси двойките са обявявали, че са в сериозна връзка като мъжът е давал на жената да носи негова дреха или пръстен.

През 60-те години на 20-ти век настъпва сексуална революция. Отпадат всички правила за ходене на срещи и младите хора правят каквото си искат. Това е началото на съвременната култура на „свалки“ и „забиване“.

През 1965 г. The Dating Game е  предшественик на телевизионните предавания за запознанства за необвързани. „Това беше вълшебна формула, защото има жена, която избира измежду трима мъже, така че вкъщи всички казват: „О, тя трябва да вземе този мъж, той е толкова красив“. „Фактът, че жените правеха избор, беше нещо съвсем различно за запознанствата“, казва Джим Ланг, дългогодишен водещ на предаването.

През 1965 година екип от студенти в Харвард изобретява Operation Match. Това е първата компютърна услуга за запознанства в света. За $3 потребителите могат да отговарят на въпросници и да получат списък с потенциални съответстващи им партньори. С появата на Интернет, услуги като America Online, Prodigy, Craiglist предлагат чат стаи, онлайн обяви на разположение на необвързаните хора.

3.4 Интернет революция

Следващата голяма промяна при запознанствата стартира с появата на Интернет и на услугите за matchmaking.

През 1991 година световната уеб мрежа (the World Wide Web) става достъпна за всички и скоро се появяват уеб сайтове за онлайн запознанства.

През 1995 година е основан www.match.com. След това се появяват и други уеб сайтове като OKCupid.

До 2007 година онлайн услугите за запознанства стават втората най-голяма онлайн индустрия за платено съдържание.

През 2019 година много хора вече имат поне едно приложение за запознанства на телефона си – например Tinder, Plenty of Fish, Bumble и др.

За някои хора този подход за запознанство наистина работи. А за други хора  това определено не е техният подход. Понастоящем хората имат повече свобода и сами решават как да живеят живота си. Следват свои собствени правила и ползват много опции за взаимодействие с потенциални партньори. Всичко това обаче понякога затруднява намирането на подходящ партньор.

4. Какво е представлявало древното ухажване?

4.1 В плен

В древни времена много от първите бракове са били сключени чрез пленяване, а не по избор. Когато е имало недостиг на млади жени, мъжете са нападали други села за съпруги.

Често племето, от което войнът е откраднал булката, я е търсело. Ето защо се налагало войнът и новата му съпруга да се крият, за да не бъдат разкрити. По стар френски обичай, когато луната преминавала през всички свои фази, двойката пиела напитка, наречена metheglin.Тя се приготвяла от мед. Оттук идва и думата „меден месец“.

Уговорените бракове са били норма. Представлявали предимно бизнес отношения, породени от желанието и/или нуждата от собственост. Били нещо като парични или политически съюзи.

4.2 През Средновековието 

Много от днешните ритуали за ухажване се коренят в средновековното рицарство – от купуването на вечеря до отварянето на вратата на жената. През Средновековието значението на любовта в една връзка се появява като реакция спрямо уредените бракове. Обаче все още не се счита за задължително условие при вземането на  решение за брак.

Кавалерите ухажвали своите любими със серенади и стихове, следвайки примера на влюбените герои от сцената. Целомъдрието и честта били високо ценени добродетели.

Мнозина смятат, че през 1228 г. в Шотландия жените за пръв път получават правото да предлагат брак – законно право, което след това бавно се разпространява в Европа. Редица историци обаче посочват, че този предполагаем статут никога не се е състоял. А по-скоро е придобил популярност като романтична идея, разпространена в пресата.

4.3 Романтичната любов

По време на Викторианската епоха (1837-1901 г.) романтичната любов се възприема като основно изискване за сключване на брак, а ухажването става още по-официално. Превръща се във форма на изкуството сред висшите класи.

Заинтересованият джентълмен не можел просто да се приближи до млада дама и да започне разговор. Дори и след като е бил представен, е минавало известно време, преди да се счита за подходящо мъж да говори с дама или двойка да се види заедно.

След официалното им запознаване, ако джентълменът желаел да придружи дамата до дома й, той й представял визитката си. В края на вечерта дамата разглеждала възможностите си и избирала кой да я придружи. Тя уведомявала господина, като му давала своята визитка с молба да я придружи до дома й.

Почти всички ухажвания се провеждали в дома на момичето, под зоркия поглед на родителите. Влюбените двойки рядко се виждали без присъствието на придружител. А  предложенията за брак често били в писмен вид.

5. Какви са били древните любовни знаци и обичаи при ухажване?

5.1. Ножове и “свръзка”

В някои скандинавски страни обичаите при ухажване включват ножове. Например във Финландия, когато едно момиче навърши пълнолетие, баща й давал да се разбере, че то може да се ожени. Момичето носело празна ножница, прикрепена към колана си. Ако някой ухажор харесал момичето, той поставял в ножницата нож, който момичето запазвало, ако се интересувало от него.

Обичаят на свръзката, разпространен в много части на Европа и Америка през XVI и XVII в., позволявал на ухажващите се двойки да споделят едно легло. Те били напълно облечени и често с “калъф за свръзка” помежду им или с дълга възглавница, завързана за краката на момичето. Идеята е била да се даде възможност на двойката да разговаря и да се опознае. Обаче на сигурно място в дома на момичето.

5.2. Резбовани лъжици и още нещо

От 17 век  в Уелс ухажорите изработвали богато резбовани лъжици, за да покажат обичта си към любимите. Декоративните дърворезби имали различни значения – от котва, означаваща „желая да се задомя“, до сложна лоза, означаваща „любовта расте“.

Рицарите джентълмени в Англия често изпращали чифт ръкавици на своите любими. Ако жената носела ръкавиците на църква в неделя, това означавало, че проявява интерес към ухажора.

В някои части на Европа през 18 век над главата на булката, когато излизала от църквата, разчупвали бисквита или малка филия хляб. Неомъжените гости се борели за парчетата, които след това поставяли под възглавниците си, за да сънуват човека, с когото един ден ще се задомят. Счита се, че този обичай е предшественик на ритуала със сватбената торта.

Много култури по света признават идеята за брака като „връзки, които свързват“. В някои африкански култури дълги треви се сплитат на плитка. И се използват за връзване на ръцете на младоженеца и булката, за да символизират техния съюз.

В индуистката ведическа сватбена церемония се използва тънък канап, за да се свърже ръката на булката с ръката на младоженеца. В Мексико е разпространена практиката на церемониално въже, свободно поставено около шията на двамата младоженци, за да ги „свърже“.

6. Kак ухажванията се превръщат в запознанства?

6.1 „Жриците на любовта“

Според авторът Moira Weigel на Labor of Love: The Invention of Dating първите жени, които са ходели на срещи, са  били бъркани с „жриците на любовта“.

Думата „среща” е измислена през 1896 година от George Ade, колумнист на Chicago Record. В рубрика за „живота на работническата класа“ той разказва за чиновник на име Арти. Неговата приятелка губи интерес към него и започва да се среща с други мъже. Когато Арти се сблъсква с нея, той казва: „Предполагам, че другото момче запълва всичките ми срещи?“.

Запознанствата са исторически ново изобретение, стимулирано от притока на жени в големите градове в началото на XX век. Тези жени са търсели работа.

Обаче когато тези самотни жени, лишени от зависимостта си от бащи и съпрузи, започват да бъдат ухажвани публично, полицията, политиците и гражданските лидери са разтревожени.

В очите на властите жените, които позволяват на мъжете да им купуват храна, напитки, подаръци и входни билети, изглеждат като „жрици на любовта“.

6.2 Жените и независимостта

След като в продължение на векове съдбата на жените е била диктувана от мъжете около тях, идеята за самостоятелни и независими жени кара голяма част от обществото да се замисли. В Чикаго самотните жени били известни като „жени, които се носят по течението”.

Когато жените за пръв път навлизат на пазара на труда, пише Moira Weigel, „остава широко разпространено убеждението, че те не работят, за да се издържат сами, а само за да допълват доходите на бащите или съпрузите си“.

Поради това „работодателите използват това погрешно схващане като оправдание да плащат на жените много по-малко отколкото на мъжете. През 1900 година средностатистическата работничка получавала по-малко от половината от заплатата на мъжа на същата позиция“.

Обаче понеже тези жени били ухажвани публично, били предприети усилия за ограничаване на това, което властите смятали за потенциална обществена заплаха.

6.3 Неморални жени

„В началото на 1900 година нравствените комисии в цялата страна изпращат полицаи и следователи под прикритие да проверяват местата, на които хората си уреждат срещи“, пише  Moira Weigel. „Още през 1905 година частни следователи, наети от група прогресивни добротворци в Ню Йорк, правят записки за това, което днес можем да наречем авангард на запознанствата.“

Тя припомня доклада на един от тези специални агенти, който е бил в хотел „Strand“ в Мидтаун. Той отбелязал, че жените, които е шпионирал, не са изглеждали като „жрици на любовта“ сами по себе си. Обаче въпреки това будели безпокойство.

За „служителките в магазините, телефонистките, стенографките и т.н.“ той отбелязал, че „моралът им е разпуснат и няма съмнение, че са в интимна близост с мъжете, които ги придружават“.

Опасенията, че тези разпуснати и неморални жени могат да навредят на обществото, са толкова силни, че „през 10-те години на 20 век  Джон Д. Рокфелер-младши, син на основателя на Standard Oil, финансира разследвания на комерсиализираните индустрии на порока в повече от дузина американски градове“.

С течение на времето властите се отказват, изпреварени от реалността.

6.4. Мечтите на жените

Макар че запознанствата най-накрая стават приемливи, това не е точно освобождение за жените. Ако американската мечта за мъжете е да работят усилено и да постигнат успех, то еквивалентът за жените е да си намерят добра работа и да се омъжат за богатия си шеф.

„Франсис Донован, социоложка от Чикагския университет, която през 20-те години на 20 век преподава в гимназията „Калумет“ в южната част на града, интервюира ученичките от последния клас за плановете им след завършването“, пише Moira Weigel.

„Бих искала да бъда стенографка“, обяснява една от тях. Ще бъда секретарка и ще се омъжа за шефа.“

Другата алтернатива била жените да се наемат на работа в луксозни универсални магазини, където e имало вероятност да пазаруват богати мъже. Тези жени стават известни като „shopgirls“.

Донован прекарва две лета, работейки в универсален магазин, за да подготви книгата си. И по-късно съобщава, че знае за „няколко брака и е чувала за много повече, в които съпругът е бил много над съпругата, измерено по икономическата скала”.

В списанията започват да излизат статии като „Как магазинерките се сдобиват с богати съпрузи“. Вътрешнофирменият бюлетин за служителите на Macy’s в Ню Йорк дори включва рубрика с клюки, в която се проследяват тези ухажвания.

По това време се появяват и две други познати днес понятия. Преди това хората са се стремели да са известни с черти, които подчертават морала, като „характер“ и „добродетел“.

6.5 Понятието „личност“

Понятието „личност“, което поставя акцент върху повърхностните черти, се разглежда негативно, като се споменава в термините на „личностните разстройства“.

„От около 1920 година обаче“, пише Moira Weigel, „експертите започват да признават, че и здравите хора имат личности.“

Концепцията започва да се появява в романтичната литература и в статиите за запознанства. Има се предвид, че „личността е като „рисунка“ – начин, по който жената може да се гримира, за да се хареса на мъжете“.

„В контекста на запознанствата да имаш „добра личност“ или просто „да имаш личност“ означаваше да имаш харизма“, пише Moira Weigel. „Това е предимство, независимо дали продаваш носни кърпички или себе си.“

6.6 Понятието „То“

Елинор Глин, която пише за Cosmopolitan, през 1926 година нарича личността просто “То”, което според  Moira Weigel  е „мистериозен вид животински магнетизъм“.

„С „То“, пише Глин, „печелиш всички мъже, ако си жена, и всички жени, ако си мъж.“

Статията на Глин е адаптирана за филм с участието на Clara Bow, в ролята на “продавачка, която има „То“. И така се ражда концепцията за „момичето, което го има“. Момичето на Боу, разбира се, се опитва да се омъжи за шефа – в този случай за сина на собственика на магазина.

Представата, че „То“ може да се развие, води до възникването на друг феномен — книгата със съвети за запознанства.

Moira Weigel разказва за статия в The New York Times от 1915 година, посветена на лекция на писателката Сузана Кокрофт, която се възползва от тенденцията, като написва книги като „Какво да ядем и кога“ и „Красотата задължение“.

„Красотата вече не е суета, тя е полза“, казва Кокрофт. „Една сервитьорка или продавачка може да бъде уволнена по всяко време, само защото някой, който шефът й смята за по-красив, се е появил и е поискал нейното място.“

7. Какво е The Curious History of Dating: From Jane Austen to Tinder?

7.1 Собственост и разводи

Nichi Hodgson, автор на книгата The Curious History of Dating: From Jane Austen to Tinder, обяснява, че до 1870 година „жените не са можели да задържат собственост, пари или стоки, които са наследили при сключване на брак”. Докато не е приет закон, който променя това.

„Тъй като е трябвало да дадат всичко на човека, за когото са се омъжили, наистина е имало значение човекът, за когото са се омъжили… да не пилее семейното богатство“.

Освен това в исторически план разводите са били позволявани само от краля. Ето защо ако не сте били с много добри връзки, е било жизненоважно да не съжалявате за брака си по-нататък. По това време  влюбването изобщо не е било предпоставка за брак.

Nichi Hodgson обаче обяснява, че по време на Просвещението всичко това започва да се променя. И когато „кралица Виктория се омъжва за принц Алберт, който бил влюбен, започва да се променя общественото възприятие за брака по любов“.

7.2 Правилата и любовта 

Необходимо ли е било придържането към правилата?

За съжаление на младите дами и джентълмени, които са имали право да се оженят по това време, правилата за ухажване все още са били изключително строги. Трябвало е да занесете визитна картичка в дома на жената, която искате да ухажвате. След това прислугата е трябвало да ви покани да влезете. Освен това  семейството ви е трябвало да се съгласи с годежа. Списъкът е дълъг.

Обаче любовта все още е била фактор: „Ако кажеш, че си лудо влюбен в някого и той е приблизително от същото социално положение и има малко пари, това обикновено се е считало за нормално“, обяснява Nichi Hodgson.

И след като сте си уговорили някаква среща, едно нещо е било абсолютно задължително – придружител. Обикновено придружител е бил някой член на семейството ви, например майка ви или леля ви.  Придружавал ви е на срещата, за да се увери, че всичко е наред и че сте запазили ръкавиците си.

7.3 Първата световна война

Обаче с настъпването на Първата световна война „системата на придружителите се разпада“, пише Nichi Hodgson. Една от причините за това е, че жените започват да работят, за да подпомагат военните действия. А това увеличава свободата им.

Въпреки това един от основните фактори за намаляването на придружителите е фактът, че на жените е разрешено да карат велосипед и те могат да правят това сами.  Ръководствата по етикет от този период признават, че флиртовете край морето могат да бъдат разнообразени с романтични съвместни разходки с велосипед. Например в Manners for men от 1897 година се препоръчва на мъжете, които се срещат с велосипедистки „да помагат на дамите, доколкото е възможно, като бутат велосипедите им по хълмовете вместо тях“.

Тогава жените започват да пътуват сами във влаковете, които се превръщат в място за запознанства.

7.4 Еволюция

От този момент нататък списъкът със запознанства става все по-голям и по-голям.  Изборът, който хората имат в наши дни, е бил лукс в средата на 20-ти век.

Nichi обяснява: „Хората от всички слоеве на обществото започват да се смесват помежду си и Лондон например е бил микс от хора с различен етнически и социален произход.“

И когато това започва да се случва между хората от обществения живот и в рамките на поп културата, широката общественост е още по-щастлива да последва примера им. Nichi Hodgson посочва един пример от 1964 година, когато актьорите Joan Hooley и John White се целуват в сериала Emergency-Ward 10. Това е  сапунен сериал, който се излъчва от 1957 до 1967 г. Това е една от първите междурасови целувки, излъчвани по британската телевизия. Тя е нещо като преломен момент.

Както казва Nichi Hodgson: „Тези неща бавно разрушават бариерите пред това какви хора могат да се смесват и кой с кого може да излиза.“

След това, с изобретяването на световната уеб мрежа, изборът ни за запознанства става почти неограничен.

8. Кои са топ приложенията за запознанства?

8.1 Приложението Zoosk

Zoosk предлага много различни инструменти за комуникация за безплатни и платени членове. Предлага и съвети за запознанства за новите потребители, които не са сигурни какво да правят.

https://www.zoosk.com/

8.2 Приложението Match.com

Match.com съществува от 1995 година. Има повече успешни примери за себе си от всяка друга онлайн услуга за запознанства. От самото начало  има за цел да улесни истинските разговори между реални необвързани хора, които търсят дългосрочна връзка.

https://www.match.com/

8.3 Приложението Tinder

От стартирането си през 2012 година това приложение се превърна във великан на сцената за запознанства.   насърчава потребителите си да се срещат, да чатят и да комунукират пълноценно.

https://tinder.com/

9. Кои са топ LGBT приложенията за запознанства?

9.1 Приложението OkCupid

OkCupid е безплатно за всички, които търсят среща онлайн. Това важи и за сайта.

https://www.okcupid.com/

9.2 Приложението HER 

Общността HER не е само за запознанства. Тя е и за приятелство. Става дума за свободата на изразяване.

https://weareher.com

9.3 Приложението Grindr

Grindr бързо се превърна в едно от най-големите имена в сферата на гей запознанствата.

https://www.grindr.com/

9.4 Приложението MenNation

Разкрепостената атмосфера в MenNation е чудесна за мъжете, които търсят различни срещи.

https://mennation.com/

9.5 Приложението LesbianPersonals 

LesbianPersonals предоставя на жените място, на което могат да се освободят от задръжките си и да преследват удоволствията си.

https://lesbianpersonals.com/

10. Кои са топ приложенията за запознанства с чернокожи?

10.1 Приложението BlackPeopleMeet 

BlackPeopleMeet създава общност, която приветства необвързани от всички раси и вероизповедания. Освен това приветства и разнообразието чрез своите приобщаващи инструменти и подробни профили.

https://www.blackpeoplemeet.com/

10.2 Приложението PlentyofFish

В PlentyofFish необвързаните имат много възможности, когато използват инструментите за търсене, съвпадение и чат.

https://www.pof.com/

11. Кои са топ  „християнските“ приложения за запознанства?

11.1 Приложението ChristianMingle

От самото си създаване ChristianMingle се стреми да обединява християните по целия свят. Всеки, който се интересува от сериозни запознанства с християни, може да се присъедини към потребителската база.

https://dating.christianmingle.com/

11.2 Приложението CoffeeMeetsBagel

CoffeeMeetsBagel има свои начини да забави темпото. Освен това насърчава необвързаните да не бързат и да разглеждат внимателно всеки профил, преди да плъзнат наляво или надясно.

https://www.coffeemeetsbagel.com/

11.3 Приложението Happn 

Happn предоставя възможност за създаване на романтични опции в реалния живот.

https://www.happn.com/

12. Кои са топ приложенията за запознанства с възрастни хора?

12.1 Приложението OurTime 

OurTime поддържа удобна за начинаещи среда. Ето защо не е нужно да сте с висока техническа грамотност, за да намерите запознанства тук.

https://www.ourtime.com/

12.2 Приложението SilverSingles

В SilverSingles ще откриете много възможности за запознанства. Инструментите за намиране на партньори могат да ви помогнат бързо да сведете списъка до няколко подходящи кандидата във вашия възрастов диапазон.

https://dating.silversingles.com/

13. Кои са другите популярни приложения за запознанства?

13.1 Приложението EliteSingles

Хората често се присъединяват към EliteSingles с големи очаквания. А  списъкът с подходящи партньори може да отговори на тези високи стандарти.

https://dating.elitesingles.com/

13.2 Приложението Hinge

Крайната цел на Hinge е да се накарат потребителите да излязат от приложението и да започнат страхотни взаимоотношения с възможно най-подходящ партньор. Все пак то е “designed to be deleted”.

https://hinge.co/

13.3 Приложението Bumble

От самото си създаване Bumble разбуни духовете в индустрията за онлайн запознанства. Въведе ново ниво в общуването при онлайн запознанствата и това се харесва на много необвързани.

https://bumble.com/

14. До каква степен са безплатни приложенията за запознанства?

Много приложения за запознанства позволяват на  необвързаните да разглеждат базата данни безплатно. Обаче имат абонаментни планове за определени премиум функции. Например за да видите кой ви е харесал, за да изпращате съобщения на подходящи партньори и т.н.

Източници:

https://www.theschooloflife.com/thebookoflife/a-brief-history-of-dating/

https://www.today.com/news/finding-true-love-look-history-dating-wbna6967668

https://www.bbc.co.uk/bitesize/articles/ztrptrd

https://medium.com/an-idea/the-history-of-dating-b84d2464d766

https://www.datingadvice.com/dating-sites

https://www.datingadvice.com/online-dating/dating-apps-free

https://www.tendermeets.com/

https://www.thoughtco.com/romance-through-the-ages-1420812

https://medium.com/an-idea/the-history-of-dating-b84d2464d766

https://www.historyextra.com/period/modern/lonely-hearts-and-holiday-flings-a-history-of-dating/

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •